AI създава нов клас милионери. Те не правят AI

В началото на 80-те години Лин Цун-чи произвежда мебелни дръжки и релси за чекмеджета в Тайван. Днес компанията му King Slide Works произвежда друг тип релси – механизмите, върху които се монтират сървърите в центровете за данни. Тежкият предмет вече не е аналогово чекмедже, а сървър, натъпкан с AI ускорители.

King Slide започва да произвежда сървърни релси, след като търси нови пазари извън традиционния си бизнес. Днес компанията е сред производителите, които реализират печалби от разрастването на AI инфраструктурата. През второто тримесечие на 2026 г. приходите ѝ достигат 10.83 млрд. тайвански долара – със 156% повече спрямо същия период на предходната година. За по-малко от четири години след появата на ChatGPT пазарната капитализация на King Slide се увеличи с над 3000%.

Лин Цун-чи за кратко се превръща в най-богатия човек в Тайван. Състоянието му достига 19.4 млрд. долара в края на август според Bloomberg Billionaires Index. Той не е създал голям езиков модел, а компанията му не стои зад никоя от системите, които обикновено заемат централно място в историите за AI бума, намерили място в радара на TechBulgaria.

Парите са и в нещата, които никой не вижда

AI индустрията има физически проблем, който рядко присъства в историите за нови модели. За да работят големите системи, е необходима все повече изчислителна мощ. За нея се строят центрове за данни, а центровете за данни са пълни с компоненти, които нямат нищо общо с алгоритмите – системи за охлаждане, захранване, кабели, конектори, печатни платки, памет и специализирани механични детайли. Някои от тези продукти струват малко в сравнение с един GPU, но се поръчват в огромни количества.

King Slide е един от примерите. Компанията доставя сървърни релси и системи за кейбъл мениджмънт, включително за инфраструктурата зад AI сървърите. Приходите ѝ през 2025 г. достигат 17.5 млрд. тайвански долара спрямо 10.13 млрд. година по-рано. Подобна е историята и на Guangdong Dtech в Китай, която произвежда микросвредла за направата на отвори в печатните платки, използвани в същите сървъри. Продуктът е далеч от процесора и модела, но се оказва част от същата инфраструктура.

Bloomberg идентифицира най-малко седем компании по веригата за доставки в AI – от Китай до Швейцария – чиито големи акционери са увеличили състоянието си с общо над 62 млрд. долара. Нито една от тези компании не е разработила следващия ChatGPT. Те произвеждат нещата, без които машините, върху които работят подобни системи, не могат да бъдат въведени в експлоатация.

След фабриката идва човекът

Докато едната страна на AI бума увеличава мащаба на производството, другата променя размера, с който може да се стартира работещ бизнес. В Китай през 2025 г. са създадени повече от 7 милиона еднолични компании – около 42% повече спрямо предходната година. Не всички са технологични и не всички продават AI, но все повече от собствениците им използват генеративни модели за програмиране, дизайн, маркетинг, обслужване на клиенти и административна работа.

В Ханджоу вече има повече от 2000 компании от типа „AI+OPC“ и над 50 общности около тях. През първата половина на 2026 г. броят на подобни общности в Китай нараства от 95 до 618, като обхваща 24 провинции и 75 града. В една от тях Ли Юнфан разработва приложение за автоматично оценяване на ученически съчинения, което има повече от 15 000 потребители. Преди да продължи самостоятелно, Ли е ръководил софтуерен екип, а сега казва, че AI пише около 80% от кода, докато той се занимава със стратегията, продукта и бизнес делата.

Друг предприемач, Дзън Сяофън, напуска работа без опит в програмирането и с помощта на AI създава първия си прототип за две седмици. В провинция Джъдзян вече има официална карта на този тип компании, която включва 2536 OPC компании в девет града. В местното определение AI OPC е компания, контролирана от един основен човек и обикновено с не повече от 10 служители. Технологията не премахва нуждата от бизнес, но намалява броя на хората, необходими за започването му.

В България същата история изглежда различно

В България нямаме аналог на Ханджоу и у нас не функционират хиляди еднолични AI компании. Има обаче все повече истории, в които малък екип стига до мащаб, който доскоро би изисквал значително повече служители. „Правен Интелект“ е основана в София през 2025 г. от адв. Сиянна Лилова, Рангел Милушев и Кристиян Цанов. Компанията създава AI асистент за българското право, който работи с близо 1.2 милиона документа от 18 официални български и европейски източника.

За малко повече от година платформата достига над 20 000 регистрирани потребители, повече от 900 клиенти и около 1500 специалисти, които я използват ежеседмично. Основният екип е от петима души. На 8 септември 2026 г. европейската legaltech компания Lexroom обявява придобиването на 100% от „Правен Интелект“. Българската компания става първият пазар на Lexroom в Централна и Източна Европа след Германия и Испания.

Самата платформа не е просто преводен интерфейс върху чужд модел. Тя е изградена около българското законодателство, съдебната практика и други официални източници. Именно тази локална база данни и специализация превръщат малкия екип в успешен бизнес, който става част от по-голяма европейска AI група.

Само че продуктът не се продава сам…

По-лесното създаване на софтуер не решава автоматично останалите проблеми в един бизнес. Wall Street Journal разказва за У Сунюн, който създава приложението TideFlow. То привлича около 1000 потребители, но само около 35 плащат и компанията му губи пари всеки месец. Разликата между двата резултата не е в способността да бъде създаден продукт. Продуктът вече може да бъде направен от много по-малък екип. Остава въпросът кой би се нуждаел от него.

В Ханджоу отговорът вече се търси с общности, работни пространства, финансиране и програми за подкрепа. Градът планира да изгради повече от 100 OPC общности до 2028 г., 5000 бързорастящи еднолични компании и над 100 OPC компании с годишни приходи от над 10 млн. юана. Моделът се развива едновременно отдолу – чрез хора, които започват бизнес с минимален екип – и отгоре, чрез институции, които създават среда около тях.

Преди няколко години подобна картина би изглеждала трудно обяснима: компания за механични компоненти да натрупва милиарди покрай AI бума, човек без опит в програмирането да създава софтуер с помощта на генеративен интелект, а петима души в София да изградят локален правен продукт, който да бъде придобит от голяма международна компания. Няма общ продукт, няма общ пазар и няма един и същ бизнес модел. И все пак и трите истории са лице на една и съща промяна – стойността около AI се простира далеч отвъд компаниите, които разработват самата технология.