Biotech

Потискането на ензима AEP удължи живота на застаряващи мишки със 17%

Експериментално съединение, което потиска активността на ензима AEP, удължава средната преживяемост на естествено стареещи мишки с около 17%. Третираните животни живеят средно 28 месеца при 24 месеца за контролната група. Те показват и по-добри резултати при тестове за физическа издръжливост и памет. Изследването е публикувано в iScience.

Лечението започва, когато мишките са на около 18 месеца. Учените работят с животни, които преминават през естествения процес на стареене, а не с генетично модифицирани мишки, създадени да остаряват ускорено.

Ензимът AEP и неговата мишена

AEP, известен още като legumain, е протеаза, която разрязва определени белтъци на точно определени места. При някои възрастови и патологични процеси активността му се повишава, но промените не са еднакви във всички тъкани. Ензимът има и нормални физиологични функции, от които организмът се нуждае.

Една от мишените му е NAMPT. Този ензим катализира ключова стъпка в биосинтезата на NAD+ чрез т.нар. път за повторно използване на никотинамид. NAD+ е молекула, необходима за енергийния метаболизъм и множество клетъчни процеси. Когато AEP разрязва NAMPT, количеството на функционалния ензим може да намалее и така да бъде ограничено производството на NAD+.

През 2025 г. същият изследователски екип публикува проучване, в което описва тази връзка при мишки с генетично ускорено стареене. Потискането на AEP подобрява свързани със стареенето показатели и удължава живота на животните. Новото изследване проверява дали ефектът се проявява и при естествено стареене.

Какво се променя след пет месеца лечение

Учените използват съединението #11a, което добавят към храната на мишките. Здравословното им състояние е проследявано чрез индекс на старческа немощ, включващ 29 признака. Сред тях са промени в походката, слуха, зрението, телесното състояние и мускулната сила.

След пет месеца третиране животните, получавали #11a, се представят по-добре на тестове за физическа издръжливост. Те издържат по-дълго на бягаща пътека и се задържат по-продължително върху хоризонтална тел при тест за мускулна сила.

При теста за разпознаване на нов обект средният индекс на различаване достига 48% при третираните мишки спрямо 32% при контролните. Този показател оценява способността на животните да различават познат от нов обект и се използва за изследване на паметта.

Учените отчитат и подобрена инсулинова чувствителност, както и по-ниски нива на някои възпалителни маркери в различни тъкани. При мъжките мишки е установена по-ниска тежест на катарактата. Конкретните ползи се различават между двата пола, а авторите уточняват, че експериментът не е бил достатъчно голям, за да установи надеждно всички възможни полови различия.

Научна визуализация на потискането на ензима AEP от съединението #11a и запазването на NAMPT, участващ в производството на NAD+.
Потискането на AEP може да ограничи разграждането на NAMPT и да подпомогне поддържането на клетъчните нива на NAD+. Изображение: TechBulgaria

Какво се случва с производството на NAD+

При третираните животни изследователите откриват по-малко фрагментиран NAMPT и по-високо съотношение NAD+/NADH в мозъка, мускулите, черния дроб и бъбреците. Това съответства на предполагаемия механизъм: когато AEP е потиснат, NAMPT се запазва в по-голяма степен и клетките могат да поддържат по-добре биосинтезата на NAD+.

Тези резултати подкрепят обяснението за наблюдаваните промени, но все още не доказват, че именно тази молекулярна верига е необходимата причина за удължаването на живота. За такава причинно-следствена връзка са нужни допълнителни експерименти.

Колко убедителни са четирите допълнителни месеца

Средната преживяемост се увеличава от 24 на 28 месеца, но статистическите показатели изискват внимание. Изследователите съобщават hazard ratio (HR) = 2.08 за контролната спрямо третираната група, с 95% доверителен интервал 1.02–4.27 и p = 0.0454. HR сравнява темпа, с който настъпват смъртните случаи във времето, а не дела на животните, които умират. В този анализ показателят е в полза на третираните мишки. Резултатът покрива обичайния праг за статистическа значимост, но p-стойността е близо до границата, а широкият доверителен интервал показва, че точният размер на ефекта остава несигурен.

Има и методологично ограничение при храненето. Количеството изядена храна е измервано за всеки кафез, а не за всяка мишка поотделно. В някои моменти животните, получавали #11a, са консумирали числено по-малко храна. Затова не може напълно да се изключи влиянието на калорийния прием върху резултатите. Авторите посочват, че е необходим допълнителен експеримент с контролирано хранене.

След пет месеца лечение не са установени видими патологични изменения в изследваните сърце, черен дроб, далак, бели дробове и бъбреци. Кръвните и биохимичните изследвания също не показват съществени отклонения сред измерените показатели. Това обаче не е достатъчно, за да се оцени безопасността на продължителното потискане на AEP.

Причината за предпазливостта е, че legumain има различни функции в отделните тъкани. Изследване, публикувано в Aging Cell през 2022 г., установява, че количеството на legumain в бъбречните каналчета намалява с възрастта. При мишки с генетично изключен ензим конкретно в тези клетки се развиват преждевременно клетъчно стареене и бъбречна фиброза.

Друга публикация от 2022 г. в Cell Death & Disease показва защитна роля на AEP при диабетна нефропатия. В този модел както генетичното му изключване, така и фармакологичното му потискане ускоряват бъбречното увреждане. Двата експеримента разглеждат различни процеси, но показват колко силно последствията от намесата в AEP зависят от конкретната тъкан и заболяване.

Съединението #11a остава експериментално. Няма клинични доказателства, че потискането на AEP удължава човешкия живот или забавя стареенето при хора. Дали подобен подход може да има приложение при хора, предстои да бъде установено.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *