SpaceX превръща слънчевата енергия в гориво за космически AI
SpaceX поръча на германската SINGULUS оборудване за производство на HJT соларни клетки за орбиталната си AI мрежа. Стойността на поръчката надхвърля 60 млн. евро.
Илон Мъск прогнозира разгръщане на мащаба до 100 GW годишно. Официалният договор обаче обхваща първата производствена линия на SINGULUS, чийто капацитет е под 1 GW. По време на разговор с инвеститорите ръководството на германската компания потвърди, че това е само началният етап от по-мащабно партньорство.
SINGULUS планира да достави първата линия през първата половина на 2027 г. и да я инсталира в базата на SpaceX в Бастроп, Тексас. В съобщението си германският производител посочва, че партньорството предвижда изграждането на допълнителни линии за разширяване на производството и сателитната програма.
HJT клетките ще захранват спътниците Starmind, които ще носят изчислителна инфраструктура за изкуствен интелект в орбита.
SpaceX финансира доставчика си
Освен че осигурява поръчката, SpaceX е предоставила на SINGULUS и значително финансиране. Финансовият директор Маркус Ерет представи пред инвеститорите три отделни инжекции.
През март SpaceX е предоставила дългово финансиране от 32.6 млн. евро. През октомври SINGULUS е получила нов заем от около 22.75 млн. евро. Германският производител е издал и конвертируема облигация с номинална стойност 3.558 млн. евро, придобита от SpaceX. Общата сума достига приблизително 58.9 млн. евро.
С октомврийския заем SINGULUS погаси задълженията си към китайската Triumph Science and Technology Group и свързаните с нея дружества. Така германската компания приключи финансовите си отношения с досегашния си кредитор.
Triumph се оттегли като акционер, прехвърляйки дела си от около 16.75% в SINGULUS на германския инвеститор A1681X GmbH & Co. KG. Ключова фигура в дружеството е Роланд Лахер, съосновател на SINGULUS и неин дългогодишен председател.
За първите девет месеца на 2026 г. SINGULUS отчита приходи от 60.4 млн. евро, с 36% повече спрямо година по-рано. Оперативният резултат (EBIT) достига 1.2 млн. евро при загуба от 2.5 млн. евро за същия период на 2025 г. Третото тримесечие обаче приключва с оперативна загуба от 1.4 млн. евро.
След отписването на поръчки за 15.3 млн. евро във връзка с уреждането на отношенията с Triumph портфейлът от поръчки на SINGULUS към 30 септември възлиза на 47.1 млн. евро. Само новият договор със SpaceX надхвърля целия този обем. За 2026 г. компанията очаква приходи от около 83 млн. евро и положителен оперативен резултат в ниския едноцифрен милионен диапазон.
От Grok на Земята до AI изчисления в орбита
Със Starmind SpaceX планира да изведе в орбита специализирани спътници с AI ускорители. Те ще обменят данни чрез лазерни връзки, а връзката със Земята ще се осъществява чрез мрежата Starlink.
Първият апарат, Starmind AI1, е проектиран с разгънат размах от около 75 метра и височина 30 метра. Според публикуваните от SpaceX характеристики изчислителната му система ще достига пикова мощност от 250 kW при средна консумация от 175 kW.
Наземната инфраструктура за Grok и първият спътник Starmind AI1 ще използват платформата Vera Rubin на NVIDIA. Космическият вариант ще разчита на оптимизирана система Vera Rubin NVL72, пригодена за работа в орбита.

Слънчевите клетки ще захранват изчислителните системи, а слънчево-синхронната орбита ще осигурява на спътниците почти непрекъснат достъп до слънчева светлина. Това е едно от основните предимства, на които SpaceX разчита.
Охлаждането обаче е сериозно предизвикателство. В космоса няма въздух, който да отвежда топлината, затова тя трябва да се излъчва директно към околното пространство. Управлението на температурата ще бъде една от ключовите инженерни задачи при изграждането на тези системи.
Един милион тона оборудване в орбита
В документите си пред американските регулатори SpaceX описва логистичния мащаб на проекта. Извеждането на 100 GW изчислителна мощност в орбита годишно би изисквало транспортирането на приблизително един милион метрични тона оборудване всяка година.
За сравнение, през цялата 2025 г. компанията е извела в орбита общо 2213 тона полезен товар. При проектната товароносимост от 100 тона на Starship в напълно използваема конфигурация това би означавало около 10 000 полета годишно, ако всеки кораб превозва максималния товар.
SpaceX разчита именно на Starship, за да осигури необходимия транспортен капацитет. За целта ракетата трябва да достигне висока честота на изстрелванията и да докаже надеждността на многократната си употреба.
Космическият AI трябва да докаже, че си струва
В документите си SpaceX предупреждава, че орбиталната AI инфраструктура разчита на технически сложни и все още недоказани решения, които може никога да не достигнат търговска жизнеспособност. Компанията посочва и опасностите от суровата космическа среда, в която повредите на оборудването могат да се окажат сериозен проблем.
Дори почти непрекъснатият достъп до слънчева енергия не гарантира по-ниски разходи спрямо наземните центрове за данни. Проектът трябва да докаже, че цената на изстрелванията, изграждането и поддръжката на орбиталната инфраструктура може да направи този модел икономически изгоден.
Първата линия в Тексас е само началото на производствената програма. Амбицията на SpaceX е много по-голяма: да използва слънчевата енергия, за да захранва изчислителни центрове в орбита, и да превърне космоса в нова територия за развитие на изкуствения интелект. Целта от 100 GW годишно показва, че Мъск не мисли за няколко експериментални спътника, а за инфраструктура с мащаб, който човечеството не познава.
