AI пое управлението на Gripen E. Пилотите ли са следващите?
Шведската компания Saab изпита собствени AI агенти в реален изтребител Gripen E. По време на тестови полети един от тях е управлявал самолета автономно в сценарий за въздушен бой отвъд визуалния обсег (BVR). Компанията представя и AI Fighter Pilot Academy (AIFPA) – инфраструктура, в която ще разработва, обучава и проверява автономни бойни системи за пилотирани и безпилотни платформи.
Saab изгражда среда за работа с различни алгоритми и оперативни задачи. Gripen E е първият самолет, на който компанията демонстрира собствените си разработки, но програмата обхваща и бъдещи автономни платформи.
Какво вече прави AI на Gripen E
При въздушен бой отвъд визуалния обсег пилотът разчита на радарите и останалите бордови сензори, за да следи противника и да оценява обстановката. Самолетите могат да се намират извън прякото зрително поле един на друг, а решенията зависят от обработката на информацията и преценката на пилота.
Saab съобщава, че нейният AI агент е управлявал Gripen E автономно по време на тестови полети в подобни сценарии. Компанията не разкрива броя на полетите, тяхната продължителност, конкретните резултати или ролята на пилота в кабината. Няма данни за реално бойно противопоставяне или за свален противников самолет.
Според Aviation International News разработваните от Saab агенти се подготвят и за оценка на оперативни райони, възпрепятстване на противника да ги използва и оценка на нанесени бойни поражения. Тези задачи изискват обработка на информация и избор на действия в сложна, променяща се обстановка.
Академия обединява целия процес
AI Fighter Pilot Academy обединява разработването, обучението, интеграцията и оценяването на автономните агенти. Saab изгражда обща инфраструктура, в която новите алгоритми ще бъдат подготвяни за различни задачи и платформи.
Обучението включва милиони симулирани летателни часове. Във виртуалната среда агентите изпробват различни тактики и решения, без да е необходимо всеки вариант да бъде проверяван с реален самолет. Saab посочва, че поведението им бива оценявано непрекъснато спрямо предварително зададени цели.
Част от разработката използва Reinforcement Learning – метод, при който алгоритъмът усъвършенства поведението си чрез многократни опити и оценка на резултатите. Aviation International News съобщава и за работа по големи езикови модели (LLM). Двата подхода могат да бъдат комбинирани в хибридни агенти, но това не означава, че езиков модел непосредствено управлява самолета.
Защо симулацията не гарантира надеждност
Алгоритъм, който се справя отлично при предварително зададени условия, може да реагира различно, когато входната информация се промени или няколко задачи започнат да си противоречат. В роботиката и автономните системи този проблем е известен като reality gap – разминаването между поведението в симулирана среда и това в реалния свят.
Симулационният модел неизбежно опростява част от физическите процеси и условията на средата. Успешното изпълнение на милиони виртуални сценарии не доказва само по себе си, че системата ще се държи надеждно при реален полет. Агентът трябва да покаже последователно поведение и извън симулатора.
Военните оператори трябва да разполагат с доказателства как е обучена системата, как реагира при различни условия и дали действията ѝ остават в рамките на зададените ограничения. Saab включва безопасността и контрола в процеса на разработка.
В разговор със специализираното издание Warsight ръководителят на Advanced Programs в Saab Петер Нилсон подчертава необходимостта поведението на агентите да бъде надеждно, предвидимо и съобразено с правилата за използване на сила и международното хуманитарно право. Военните трябва да могат да оценят не само дали системата изпълнява задачата, но и как стига до решенията си и доколко последователно спазва поставените граници.
Суперкомпютър ускорява обучението
Saab използва Sferical One – споделена шведска AI инфраструктура, създадена в рамките на инициативата Sferical AI. Сред основателите са Saab, AstraZeneca, Ericsson, SEB и Wallenberg Investments, а SKF участва като стратегически партньор.
Системата е изградена върху архитектурата NVIDIA DGX SuperPOD и включва 16 NVIDIA DGX GB300 системи с общо 1152 графични ускорителя. Това е общ ресурс на участващите компании, а не суперкомпютър, обслужващ единствено амбициите на Saab.

Според информация, цитирана от Aviation International News, новата изчислителна среда позволява един и същ едночасов симулиран полет да бъде повторен до милиард пъти за времето, през което предишната CPU-базирана система е могла да изпълни едва около 1200 симулации.
Разработчиците могат да използват тези повторения, за да откриват слабости, да променят обучението и да проверяват отново поведението на агентите. Когато самолетът излезе за следващ тестови полет, част от възможните варианти вече са преминали през симулация.
От Centaur до собствените разработки на Saab
През 2025 г. Saab и германската компания Helsing изпитаха върху Gripen E AI агента Centaur в рамките на Project Beyond. На 3 юни той участва в тестов сценарий срещу пилотиран Gripen D. В предходните полети Centaur е изпълнявал автономни маневри за BVR бой и е подавал сигнал на пилота за възможност за стрелба.
При Project Beyond Saab тества технология на външния разработчик Helsing. Сега компанията представя собствени AI агенти и инфраструктурата, с която може да ги създава, обучава и оценява. Двата проекта са отделни разработки, макар и част от по-широката работа на Saab с автономни системи.
Компанията разглежда приложения извън Gripen E. Според Aviation International News разработваните агенти могат да бъдат адаптирани за автономни платформи. Saab посочва и самолета за далечно радиолокационно наблюдение GlobalEye като възможно поле за приложение. Общата инфраструктура улеснява работата с различни платформи, но прехвърлянето на един агент между тях изисква допълнителна разработка и изпитания.
Gripen E позволява интегрирането на нов софтуер за изпълнение на мисията, без да се променят критичните за полета функции. Според Aviation International News това разделение улеснява изпитването на нови софтуерни възможности директно на самолета, без да е необходима отделна експериментална платформа.
Петер Нилсон заявява пред AIN, че от гледна точка на Saab технологията е достигнала готовност за оперативно внедряване. Решението за реалното ѝ включване в бойната авиация принадлежи на шведската Агенция за отбранителни материали (FMV) и Военновъздушните сили. Нилсон допуска срок от месеци до няколко години, но това е негова оценка, а не обявен график за въвеждане на системата.
В обща мисия пилотите и автономните самолети ще трябва да обменят информация и да съгласуват действията си. Агентите трябва да запазват предвидимо поведение и когато обстановката се променя, а задачите на отделните машини се преплитат. Именно тази координация между човешки екипажи и автономни платформи ще определи доколко разработките на Saab могат да се превърнат в част от реална въздушна сила.
Ще има ли изобщо пилоти в самолетите на бъдещето?
Разработките на Saab са част от мащабна промяна във военната авиация. През юли 2026 г. американските военновъздушни сили проведоха изпитания по програмата VENOM, при които AI агент автономно управлява модифициран F-16 във въздуха. Пилот остава в кабината, за да наблюдава системата и да следи изпълнението на тестовите задачи.
По-далечната перспектива е още по-смела. Ако AI агентите овладеят цялостното управление на самолетите, от излитането и навигацията до кацането, човешкият пилот може постепенно да престане да бъде задължителен член на екипажа. Военната авиация би могла да изпраща напълно автономни машини в опасни мисии, а гражданската авиация един ден да разполага с пътнически самолети без пилоти на борда.
В гражданския сектор вече се разработват технологии за по-широка автоматизация. Европейската програма SESAR например работи по проекта NOMAD, който включва AI-базирана автоматизация на управлението на въздушното движение до Level 4. Това се отнася до работата на системите за контрол на въздушния трафик, а не до автономното управление на пътническите самолети.
Пълната автономност на пътническите самолети ще изисква решения на проблеми, които надхвърлят самото управление: сертифициране, надеждност при откази, киберсигурност, отговорност при инциденти и доверие на пътниците. Дори когато технологията е способна да управлява самолета, авиационните регулатори и обществото трябва да приемат полет без човек в пилотската кабина.
Тогава професията пилот може да се промени из основи. Днешните изпитания на изтребители са само една от първите стъпки към авиация, в която човекът може да премине от непосредствено управление на самолета към надзор и командване на автономни машини.
