Чаша с тракийския цар Ликург разкрива тайните си пред учените
Около 300 г. сл. Хр. – близо 380 години преди създаването на българската държава – римски майстор създава стъклена чаша с необикновено свойство. При отразена светлина стъклото ѝ изглежда зелено като нефрит. Когато светлината премине през него, то засиява в наситенорубинено червено. По повърхността е изобразена гибелта на митичния тракийски цар Ликург.
Повече от 1600 години по-късно чашата е сред забележителните предмети в колекцията на Британския музей. А през 2025 и 2026 г. нови изследвания показват, че древната технология продължава да предлага предизвикателства пред съвременната наука. Екип от Университета в Шефилд успява да създаде стъкло със сходен оптичен ефект, а компютърен модел пресява стотици хиляди възможни състави в търсене на комбинацията, която най-добре възпроизвежда цветовете на оригинала.
Едно стъкло, два цвята
Чашата на Ликург променя цвета си според начина, по който светлината взаимодейства със стъклото. При осветяване отвън то изглежда зелено, а когато светлината преминава през него, става наситеночервено.
Явлението се нарича дихроизъм. При този съд то се дължи на изключително малки частици от сплав на злато и сребро, разпръснати в стъклената маса. Те влияят върху поглъщането и разсейването на светлината и създават характерния контраст между двата цвята.
Размерите на частиците са от порядъка на десетки нанометри – далеч под границата на видимото с просто око. Изследвания с електронна микроскопия разкриват ролята на металните добавки още през 1990 г. Оттогава физиката зад ефекта е значително по-добре разбрана. Да се възпроизведе обаче точната комбинация от цветове на конкретната чаша изисква не само познаване на принципа, но и прецизен контрол върху състава и обработката на стъклото.

Четири месеца работа за един необикновен резултат
В Университета в Шефилд техническият специалист Лиса Холандс работи с професор Каролайн Джаксън, експерт по римско стъкло. През 2025 г. двете започват опити да създадат материал с оптични свойства, близки до тези на чашата на Ликург.
Екипът използва данни от предишни изследвания и знания за древните техники на производство. Учените променят състава на суровините и условията на топене, като се стремят да доближат процеса до използваните от римските стъклари методи.
Първоначалната работа продължава четири месеца. Изследователите получават стъкло със сходен цветови ефект в деня преди откриването на изложбата, за която е предназначен проектът. След това продължават с нови опити и анализи, за да характеризират получените образци и да ги сравнят с историческия предмет.
Подобни оптични ефекти са били възпроизвеждани и преди, включително през 60-те години на XX век. Работата на екипа в Шефилд е насочена към създаването на стъкло, което по-точно наподобява характерното зелено и червено на чашата.
Компютър търси решение сред над 215 000 възможности
Физическите експерименти са само един от пътищата към разбиране на древната технология. През април 2026 г. списание Applied Physics A публикува изследване на Емре Бурак Ертуш, който използва физически изчисления и машинно обучение, за да потърси състави, способни да възпроизведат оптичните свойства на чашата.
Моделът изследва над 215 000 кандидат-състава. Само 97 от тях – около 0.05% – покриват едновременно зададените критерии за цветовете при отразена и преминаваща светлина.
Резултатите очертават колко прецизно трябва да бъдат съчетани съставът на стъклото и свойствата на металните наночастици. Компютърният подход дава на изследователите нов начин да стесняват кръга от възможни комбинации, преди да преминат към лабораторни експерименти.

Тракийският цар, победен от лозата
По чашата е изобразена гибелта на Ликург, митичен владетел на едонийците – тракийско племе, който се противопоставя на Дионис, бога на виното. В една от версиите на мита Ликург напада Амброзия, последователка на божеството. Тя се превръща в лоза, чиито стъбла оплитат царя.
Сцената е пресъздадена с изключителна прецизност. Лозата, свързана с Дионис и виното, се превръща в средство за наказанието на владетеля. Около фигурите стъклото е оформено в сложна ажурна мрежа, която сякаш отделя изображенията от стените на съда.
Чашата принадлежи към рядката група луксозни римски стъклени съдове, известни като diatreta – произведения на изключително майсторство, създадени под римска власт. Върху нея е изобразен митичният тракийски цар Ликург, а произходът на майстора остава неизвестен. Чашата е висока 15.88 сантиметра и тежи 700 грама.
Сердика и Ямбол пазят следи от римските стъклари
Историята на изящното римско стъкларство има и българска следа. Сложно изработени чаши от типа diatreta са открити при Сердика – днешна София – и край Ямбол. Международен екип изследва химичния състав на стъклото и технологиите, използвани за създаването на цветните елементи.
Фрагментите от Сердика принадлежат на съд с безцветна основа и синя ажурна украса. Ямболската чаша е открита в късноримски гроб. Тя има надпис и мрежовиден орнамент, оформени чрез сложна обработка на безцветно стъкло и външни слоеве от четири различни цвята. Реставрацията ѝ е завършена през 2018 г.
Тези съдове не притежават същия зелено-червен ефект като чашата на Ликург. Значението им е друго: те показват, че по днешните български земи хората са ползвали изделия от най-високия клас на римското стъкларство. Химичните анализи разкриват различия в състава на стъклото и помагат на изследователите да проучат как древните майстори са съчетавали материалите, за да постигнат сложните форми и цветове.

Чашата е оцеляла. Името на майстора – не
Британският музей придобива чашата през 1958 г. Историята ѝ преди появата ѝ в европейски колекции през XIX век остава неясна. Неизвестни са името на майстора и мястото на работилницата му, както и точният производствен процес, довел до необичайното разпределение на златните и сребърните частици.
Днес учените могат да изследват наночастиците, да моделират взаимодействието им със светлината и да създават стъкло със сходни свойства. Повече от 1600 години след създаването на чашата древната технология продължава да свързва историята на тракийския мит с въпросите, на които съвременната наука търси отговор.

Важен е произходът на суровината, района, находището! Там е „заровено кучето“! Едва ли древния майстор е бил на ниво „наночастици“!?