Китайци копаха Тихия океан за метали. Изровиха 11 742 непознати вируса
На повече от пет километра под повърхността на Тихия океан се крие свят, за който учените знаят изненадващо малко. Китайски изследователи проучват седиментите в район, богат на никел, кобалт и манган, но откриват нещо неочаквано: 11 742 вирусни групи, почти непознати на науката.
При 99.3% от тях няма съвпадение в използваните референтни бази данни. Генетичният анализ подсказва, че тези вируси може да участват в процеси, от които зависи животът в дълбоководните седименти.
Mорското дъно криe нещо повече от метали
Зоната Кларион–Клипертън е огромна област в Тихия океан между Хавайските острови и Мексико. Морското ѝ дъно е осеяно с полиметални конкреции – образувания, съдържащи манган, никел, кобалт и други ценни елементи. Именно тези залежи превръщат района в обект на интерес за бъдещия дълбоководен добив.
За да проучат вирусния живот в тази среда, изследователите анализират 60 проби от морски седименти. Петдесет и три са събрани през 2023 и 2024 г. от 14 станции, а останалите седем идват от предходни изследвания. Новите проби са взети на дълбочина между 5169 и 5285 метра.
От генетичния материал екипът реконструира 11 742 вирусни групи. При 11 662 от тях – около 99.3% – не са открити съвпадения в използваните референтни бази данни. Това са генетично разграничени групи, за които наличните каталози не предлагат съответствие.

84% от протеиновите групи нямат известна функция
Неизвестните не се изчерпват с идентичността на вирусите. При около 84% от идентифицираните протеинови групи изследователите не успяват да определят известна функция. Дори когато разполагат с генетични данни, учените често не могат да кажат каква точно роля играят съответните протеини.
Вирусите заразяват бактерии и археи и могат да променят начина, по който тези микроорганизми функционират. Част от гостоприемниците им участват в кръговрата на въглерода, азота, фосфора, сярата и металите – процеси, които поддържат функционирането на дълбоководната екосистема.
Генетичният анализ показва, че вирусите могат да влияят върху метаболизма на гостоприемниците си чрез допълнителни метаболитни гени. Изследователите откриват и следи от обмен на гени, които предполагат възможна роля на вирусите в приспособяването на микроорганизмите към стреса в богата на метали среда. Това очертава възможен механизъм, но конкретните му ефекти в дълбоководната екосистема предстои да бъдат изяснени.
Какво ще се случи, ако започне добивът на метали?
Зоната Кларион–Клипертън е сред основните райони в света, проучвани за потенциален добив на полиметални конкреции. Извличането им би могло да наруши морските седименти и да промени условията, в които живеят организмите.
Как тези промени биха се отразили на вирусните общности и на микроорганизмите, които те заразяват, все още не е установено. Именно затова новото изследване има значение: то документира вирусното разнообразие в района преди евентуална мащабна минна дейност и създава отправна точка за бъдещи сравнения.
За да бъдат надеждни тези сравнения, ще са необходими нови проби, събрани и анализирани по съпоставими методи. Така учените ще могат да проследят дали вирусните общности се променят и да изследват връзката между тези промени и състоянието на дълбоководната екосистема.

Най-голямата неизвестна е в недрата
Докато компаниите проучват зоната Кларион–Клипертън заради металите под морското дъно, учените тепърва започват да разбират микроскопичния свят, който обитава тези седименти.
Откритието на 11 742 вирусни групи показва колко много остава да се научи за тази среда. Генетичните данни очертават възможни връзки между вирусите и процесите, които поддържат живота на морското дъно, но много от функциите им остават неизвестни.
Преди човечеството да започне да извлича богатствата на тази екосистема, то все още трябва да разбере какво живее там – и каква роля е изиграл този невидим свят.
